Как един разказ стана блог

Да погледнеш света през червеното стъкло на ягодовия ми прозорец е скъпоценно преживяване. Огненият му цвят топи тъй неприятните ми напоследък преспи, изпарява още по-неприятните локви и се бори до последно с бързо настъпващата зимна нощ. Толкова хубава придобивка се оказа, а се появи сякаш от никъде.

Сутринта прозорецът бе съвсем обикновен, малко мръсен и със следи от снежни топки, попаднали в целта. А след това най-невинно почервеня и подпали света, върна лятото и пролетта толкова по-рано от очакваното, отприщи топлите ветрове и накара слънцето да се усмихне, да слезе и да танцува. Накара облаците да му ръкопляскат и да дадат обет, че никога повече няма да го закриват, щом някой погледне през вълшебното стъкло. Поне това видях аз, когато надникнах през него за първи път.

Всъщност, стъклото бе омагьосано от творчеството на един специален човек, но това не го прави по-малко прекрасно и по-малко мое! Сега остава да открия как да го нося навсякъде с мен.